Авторът на шедьоврите „Осъдени души“, „Тютюн“, „Поручик Бенц“, с които заслужи мястото си сред класиците в българската литература е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч.
Роднина на Яне Сандански и поетесата Екатерина Ненчева, писателят има интерес към историята от дете. Но истинската му страст са естествените науки. Той е дипломиран ветеринарен медик, бактериолог и микробиолог. От 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни. Баща е на известната ни писателка Теодора Димова.
Ето и някои цитати от творчеството на Димитър Димов, публикувани в Goodreads:
„Глупавият мъж е по-досаден от грозна жена.“
„Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят.“
“С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”
“Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”
“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”
“Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”
“Колко бавно се развиваше човешката личност и колко много път трябваше да извърви тя, докато разбере необяснимата сложност на нещата, хората и събитията…”
“…нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, … нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това, дали мислите ни съвпадат или противоречат на поривите й.”
“Демокрация?… Ето ви демокрация!… Стачки, безредици, класова омраза… всичко друго, но не и творчески труд!…”
“Това е златното правило в търговията!… Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко…”
“Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”
