В 21 век не зная дали е нормално въобще някои професии (или всички) да бъдат поделяни на „мъжки” или „женски”. Можете да видите както жена да управлява самолет, така и мъж да бъде медицинска сестра.
Защо толкова се плашим от жените в костюм? Навярно, защото мъжете не се чувстват достатъчно мъжествени, защото се чувстват така, сякаш някой е навлязъл в „тяхното поле”.
Аз мисля, че нямаме право да слагаме етикет „мъжка” работа. Все пак и двата пола сме добри в нещо. Както мъжа може да е чудесен готвач, то така и жената може да бъде успял политически лидер.
Жената е силна по характер, амбициозна и креативна, на една жена не й пречи да бъде домакиня, съдия, детегледачка, кранист, готвачка, шеф на фирма.
В наше време, от време на време, жената е много повече мъж, налага й се, понякога. Не й пречи да развали маникюра си, не й пречи да закове пирон, да се бори с живота, точно по същия начин, както го прави и мъжа.
Все пак липсата на мъжественост на моменти у самите мъже и прекаленото кавалерство от сорта на това, което илюстрира Любен Дилов - син – мъжът си е истински кавалер, защото „никога не прави забележка, ако види жена, неправилно носеща торба цимент…“, кара жената да вземе нещата в свои ръце.
Не само в деня си (със зачукването на пирон), но и в живота си, понякога тя е длъжна да избере мъжката професия, за да се докаже, но друг път, за жената просто няма такъв перипет, няма такава мисъл, че дадена професия е „мъжка”. Тя е достатъчно свободна, има достатъчните знания, има достатъчното количество амбиция и професионализъм, за да застане не на мъжкото място, а на мястото, на което е най-добра.
Мили мъже, не се притеснявайте от жената-началник на работа.
Не подценявайте жената-полицай, когато ви спре за проверка и не осмивайте жените в политиката, все пак "В политиката ако искаш нещо да бъде казано – намери мъж.
Ако искаш нещо да бъде свършено – намери жена.” (Маргарет Тачър). Може тази сентенция да бъде отнесена и не само в политиката, с леко намигване.
