Понякога се чувствам сякаш съм загубила времето от 20-те си години и ми се иска да се върна назад. Има много дни в които се поглеждам в огледалото и не съм сигурна как стигнах до тук – вече по средата на 30-те си години и чувствайки, че не съм постигнала това, което съм си представяла. Когато старите хора ви казват, че ще мигнете и животът ви ще е минал – не се шегуват!
Започнах да излизам с вече бившия ми съпруг, когато бях почти на 22. Удивително е как любовта може да замъгли преценката ви и да накара напълно нормален човек да взема решения, които по принцип не би взел. Аз и съпругът ми започнахме да живеем заедно много бързо. Две седмици след като започнахме да излизаме си казвахме колко много се обичаме, а месец след това се нанесох при него – само на час от приятелите и семейството ми.
Аз бях на 22, а той на 23. Постоянно дискутирахме бъдещето си заедно , а това беше нещо, което не трябваше да правим – особено на тази възраст. Казвах си, че така е писано да бъде, въпреки че винаги имах чувството, че греша. Когато станах на 25, се омъжих за бившия си съпруг. Имаше проблеми – минахме през труден период, но в крайна сметка всичко си дойде на място. Имах работа, изкарвах добри пари и бях щастлива или поне така си мислех.
Приятелите ми бяха във върха на 20-те си години – ходейки по партита и живеейки на максимума, а аз стоях вкъщи с него, като че ли съм някоя стара, женена дама. Преди рождения ми ден започнах да излизам повече и да се замислям относно връзката си и фактът, че ставам на 25. Наистина ли исках да се омъжа?
Не бях сигурна, но бързо реших проблема след като забременях и в крайна сметка пораснах – наистина пораснах и то много по-скоро отколкото очаквах или бях подготвена.
Синът ми, който ще бъда на почти 10г. след няколко седмици е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Всички неща, които чувате от хората за това колко щастливи ги правят децата са 100% верни. Просто не можете да го оцените докато самите вие не станете родители. Годините минаха и се стигна до развод със съпруга ми и в крайна сметка си взех поуки от грешките, които сме правили като двойка, а и индивидуално.
Грешките ми дадоха възможността да направя крачка назад, да оценя себе си и да видя къде съм сгрешила и трябва да се поправя. Продължих да се старая да давам най-доброто от себе си всеки ден, научих как да обичам наистина и да оценявам коя съм и коя съм станала.
Ако можех да дам няколко съвета на тези, които в момента са в 20-те си години те ще бъдат следните:
1. Не обръщайте внимание на това какво другите мислят за вас. Запомнете, че в края на деня, не може да направите всички щастливи, така че се фокусирайте върху това ВИЕ да сте щастливи.
2. Само вие може да изборите с решенията, които сте направили, затова избирайте внимателно!
3. Когато нещо ви се струва трудно – не се отказвайте просто защото трябва да опитате да го направите. Трудностите са това, което прави постигането на целта да си струва.
4. Най-вероятно ще направите доста грешки. Това е нормално и точно сега е времето да ги правите, а и ще забележите колко много научавате от тях.
5. Дори не си и помисляйте да се омъжвате преди да сте излизали с дадения човек поен година.
6. Огледайте се и оценете всичко, което имате: Вашият живот, семейство, приятели и особено младостта ви.
Понякога ми се искаше да бе по-различно. Дори си представям как всичко би се развило, ако бях взела други решения, когато бях на 20. Осъзнах обаче, че за всичко си има причина и съм силната жена, която съм заради нещата, които съм преживяла. Няма да се преструвам, че не съжалявам за някои неща, но не мога ги заменя с нещата, които научих през годините.
Не съм загубила нищо – спечелих много, защото научих коя съм и на какво съм способна.
