Много ясно мога да си спомня деня, който отбеляза началото на края на първата ми работа. Тъкмо бях излязла от университет и преподавах на пълен работен ден за пръв път, когато дойде нов ученик.
Бях по средата на урок по Английски език. Всичките ученици стояха и рецитираха текст, който ги бях научила. В това време вратата се отвори и малко момченце влезе в стаята. Аз отидох при него и го поканих в стаята – представих себе си и другите ученици и той бе посрещнат добре. Малкото момченце ме погледна безразлично и скри ръцете си зад гърба. Той ръмжеше на другите деца, които му се усмихваха и отказа да се присъедини към останалите от групата.
Не мина и седмица и той продължи да буйства – излизаше си от класната стая, замеряше съучениците си с различни предмети, обиждаше ме – мога да продължа още…
Непрекъснато се опитвах да контролирам изблиците на този ученик, но без успех. През това време обаче, много мисли започнаха да ми се въртят в главата, а главната бе, че ще ме уволнят. Както сами се досещате, договорът ми не беше удължен за следващата година. Бях много разочарована – учих четири години за учителка, а дори не можах да изкарам и първата си година като такава.
Измислих си хиляди причини поради които това не бе моя вина: Нямах подкрепата на факултета, може би детето беше психично болно, нямах идея как да процедирам в такава ситуация. В края на краищата бях уволнена – няма връщане назад.
Оставих се на шока за няколко дни, но след това реших, че е време да предприема действия и да променя живота си. Аз, съпругът ми и нашето кутре си събрахме багажа и се преместихме в Северна Каролина. Три дни преди да се преместим, получих обаждане, че съм приета да преподавам в училище, намиращо се там. Бях много развълнувана, защото дори ми предложиха и по-висока заплата от преди.
Вече в нов щат от 6 месеца, осъзнавам, че моето уволнение бе най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Научих се как да приемам загубата на работа (което може да се случи отново), научих се как да вляза „обратно в релисте“ и сега знам какво се иска от мен в сегашната ми работа и като цяло във всяка една друга. Имам стабилна кариера и съм благодарна за това.
Колегите ми одобряват дисциплината и класната ми стая и се чувствам наистина щастлива, когаот ходя на работа. Едно от най-добрите неща, които ми се случиха, когато ме уволниха бе шансът да започна наново някъде другаде. Открих нови приятели, започнах да ходя на църква и дори се влюбих още повече в съпруга си.
Когато ме уволниха се обадих на майка си и й казах, че съм само на 22 години, а животът ми вече е свършил и никой няма да иска да ме наеме на работа – с кариерата ми е свършено. Въпреки убежденията ми, тя ми каза, че нищо от това което си мисля е вярно и винаги ми казваше, че за всичко си има причина.
Трябва да призная, че беше права. Преди година стоях в класната стая, постоянно стресирана и освен съпруга си, нямах истински приятели, с които да го споделя. Сега съм щастлива, готвя вечери и дори карам колело. Отделям време за всичките неща, които искам да постигна – старото ми „Аз“ бе твърде фокусирано върху работата си, за да направи нещо за себе си.
В случай, че сте били уволнени или не сте си удължили договора – обещавам ви, не е края на света. Може да е трудно в началото, дори да плачете, но стойте с вдигната глава. Вие не сте провал, най-доброто тепърва идва. Винаги помнете, че краят на нещо не е всъщност край, а ново начало!
