Преди време четох разказ по действителен случай в сп.„ Общество и право”. В него ставаше дума за изнасилване. Злодеят се бе подготвял дълго за пъкленото деяние – обзавел стая, изолирана и тапицирана така, че да не се чуе никакъв шум от нея. Находчиво пуснал обява, че търси домашна помощница... и зачакал. Появила се някаква замърлушена, неугледна женица, но той се метнал върху нея и се отдал на животинско насилие. Престъплението било извършено според първоначалния план. Но какво било изумлението на злосторника, когато жената се поотърсила и едва ли не с благодарност казала: „Беше много хубаво! Не бях правила секс от три години!”
Разбира се, почти няма случай, в които изнасилването приключва с щастлив край. Това, което ви разказах е едно нелепо изключение
.
Нека обърнем поглед към статистиката, а след това ще поговорим за някои аспекти на проблема ИЗНАСИЛВАНЕ, за който жертвите не споменават, насилниците премълчават, а обществото счита за личен проблем.
Статистика
29% от изнасилванията са направени в дома на жертвата.
при 34% – нападението е било на улицата и после са били заведени в закрито място.
при 2% - изнасилването е било на улицата.
78% от изнасилвачите са лица, познати на жертвата.
Най-висок процент с посттравматично стресово разстройство имат жертвите на изнасилване - 60%. Посттравматичното стресово разстройство е състояние на повторно или отново преживяване на травма, прекарана в предишен период. Повторното преживяване се осъществява в сънища или повторно нахлуващи мисли, или изпадане в емоционално вцепеняване или поява на автономна възбуда, изразена в нервност или преувеличен отговор на уплаха.
50% от изнасилените жени страдат от доживотна хронична депресия.
Проблемът не е за пренебрегване. Особено, ако имаме предвид, че всяка пета жена по света е била подложена на това физическо, емоционално и социално унижение.
Повечето хора се чувстват дискомфортно от темата за насилието, защото инстинктивно се идентифицират или с жертвата или с насилника, а и двата варианта са еднакво неприемливи – това би означавало да се почувствате потенциално застрашени в първия случай или потенциално виновни във втория. Затова много мъже, за да се спасят от чувството за вина, реагират като вменяват вина на жената за това, че е станала жертва. Най-често срещаните митове са от типа “Сама си е виновна, кой я кара да носи къси поли, да се гримира екстравагантно, да се държи разкрепостено, да се прибира по тъмно...”. Ако си позволите употребявате тези клишета, вие всъщност защитавате насилника.
Причина да ме изнасилят на 19 години беше моето добродушие, търпимостта ми към простотията... и умението да поддържам разговор. Пътувах на стоп. Чичкото изглеждаше кротичък, заразказва ми за личния си живот и често споменаваше: „Друго си е чуждото!”. Аз до момента имах едно-единствено гадже, но проявих разбиране към житейското му кредо и също казах: „Друго си е чуждото, сигурно...”. Как прие думите - ми скоро разбрах... То и нищо да не бях казала, човекът си имаше местенце в рехавата гора, където бързо се свря и паркира колата непосредствено до едно дърво – вратата нямаше отваряне... Не ви трябва да знаете как се прави салто към задната седалка, как се пробваш да отвориш и тази врата... но и тя до дърво - мястото било отдавна избрано и премислено. Подробности не са нужни...
В крайна сметка, исках да кажа, че момичетата и жените не са длъжни да цензурират всяка своя дума, да прецизират всеки свой жест, да снижават смеха си... само защото някой може да реши, че получава покана за секс!
Едни познати ми разказаха, че след нощен купон един див, невъзпитан и брутално прост младеж станал учтив и попитал едно момиче: „Изнасилих ли Ви?... Извинете...”. Сторило му се, че момичето го подканяло, а после се преструвало, че се съпротивлява... Няма такива неща!
Сексът е взаимност. А като ви каним за него, лесно се разбира!
