Казват, че да срещнеш сродната си душа е уникално щастие. Щастие, което ти се усмихва веднъж в живота... Ако имаш късмет. Но никой не ни казва, че това щастие е изстрадано щастие. Катарзис!
Да, чакаме, бленуваме сродната си душа, която да ни дари с мир и любов. И често не осъзнаваме, че вече сме я срещали и че тя е оставила дълбоки следи в същността ни. Защото истинската сродна душа...
"Истинската сродна душа е огледало.
Tакъв човек ти показва всичко, което те задържа. Насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да продължиш живота си.
Истински сродната ти душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш.
Но да живееш със сродна душа завинаги? Не. Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само, за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват…
Предназначението на "сродна душа" е да те разтърси, да поразкъса малко твоето его, да ти покаже препятствията и лошите наклонности, да разбие сърцето ти и да го отвори, за да може вътре да влезе нова светлина, дотолкова да те отчае и извади от равновесие, че да трябва да промениш живота си."
Из „Яж, моли се и обичай“ на Елизабет Гилбърт
