Любовта е преди всичко в сърцето на всеки, който е благодарен, че я носи.
И я съхраняваме най-вече, когато умеем да сме благодарни.
Изпитваме любов към себе си, към хората, които са ни на сърце.
А това никак не е малко.
Затова, че можем да сме онези хора, които умеят да ценят способността да мечтаят, и, да проявяват с действия любовта, с която са изпълнени.
Да можем да се обърнем към себе си и да видим удовлетвореността, че сме ние, да харесваме качествата си. Да подхранваме добрите и да се усмихнем ведро, ако все пак сме проявили някоя лошотийка, но просто, защото сме хора, не безгрешни роботи.
Да се поздравим, когато сме успели да надградим някое хубаво свое качество и да сме готови и изпълнени със сили да си дадем кураж да подобряваме чертите си.
Да подадем ръка в помощ, да нарисуваме нещо, да попеем, да се зарадваме на дъжда, на пролетните цветя, на лятото, на слънцето, на изгрева, на залеза.
Ако плановете ни не са така добре изпълнени, да си направим хубав сладолед и да вдишаме аромата след падналия дъжд. И да се заредим с енергия, с която ще продължим да следваме мечтите и необходимото постоянството в делата.
И за всичко това имаме сили и несломима енергия, и хармония в себе си, и в отношенията с околните.
Когато сме лъчезарни, защото носим любовта в сърцето.
Вижте още:
Няколко мисли, носещи ми щастие
Тайната на щастието
