За да достигнеш до най-истинската си същност, която ще те изпълва с душевен мир и спокойствие, трябва да изминеш дълъг път. Дълъг път през себе си...
Не можем да ви кажем как да го направите, но пък можем да ви покажем как Елиф Шафак го е описала в книгата си „Любов“. Тя също ни дава само посоката, но пътя трябва да го открие всеки един от нас сам за себе си. Хубавото обаче е, че всяко едно стъпало от духовното ни израстване ни обогатява.
Вижте кои са етапите на егото, през които всеки трябва да премине, за да открие своето истинско Аз според Елиф Шафак...
"Първо е поквареното его. Най-ниското и най разпространеното стъпало в битието на душата, когато тя е хваната в капана на земните желания. Повечето хора са заседнали на него, борат се и страдат, докато служат на своето себелюбие, а държат отговорни другите за това, че се чувстват нещастни.
Ако, и когато някой започне да работи върху себе си и така осъзнае в какво окаяно състояние е неговото его, той може да се изкачи на следващото стъпало.
Вместо да обвинява през цялото време другите, човекът, достигнал това стъпало, вини себе си понякога до степен да се самозаличава. Така егото се превръща в обвиняващо его и поема по пътя на вътрешното очистване.
На третото стъпало човек е по-зрял и егото се издига до върховно его. Чак на това стъпало, и никога преди това можеш да схванеш истинското значение на думата "да се откажа" и да тръгна към "долината на познанието". Изкачиш ли се на това стъпало, вече притежаваш и проявяваваш търпение, постоянство, мъдрост и смирение. Светът ти се струва нов и изпълнен с вдъхновение.
Въпреки това, мнозина достигнали трето стъпало, изпитват подтика да останат на него и губят волята и смелостта да продължат нататък. Ето защо, колкото и красиво и благословенно да е третото стъпало, то е и капан за онези, които се целят по-високо. Успееш ли да продължиш нататък навлизаш в долината на мъдростта и опознаваш спокойното его.
Тук вече егото е достигнало развитие на осъзнатост. Основни отличителни черти на всеко дошъл тук, са щедростта, признателността и непоклатимото чувство на доволство, на каквито и трудности да го излага живота.
На следващото стъпало е егото на служенето, човек се превръща в светилник за околните и вдъхва сили на всеки, който го иска, получава и носи светлина като истински учител. Случва се такъв човек да получава и лечителски способности. Където и да отиде, преобразява живота на околните. Неговата основна цел е да служи на Бога, като служи на другите.
Последното е пречистеното его. Превръщаш се в съвършен човек.
Пътят от първото до последното стъпало в никакъв случай не е само нагоре. Винаги съществува опасност да се препънеш и да се върнеш на по-ниско стъпало, понякога от горните падаш на първото. Не е чудно, че от толкова много капани по пътя, само малцина във всеки век достигат до най-горното..."
