Статията, чиято втора част ще цитираме е за това как мислят успелите хора, от каква гледна точка избират да погледнат на случващото им се… Всеки от вас има право да я разбере, както си иска. Много от вас ще я разберат просто така: „Не смесвай бизнеса с емоциите”. Ок!
Само че искаме да уточним нещо. Не искаме да твърдим, че успелите хора са винаги тези, които са натрупали състояние. Или както казва Коко Шанел: "Има хора с пари, има и хора, които са богати". Това, с което статията ни грабна, е фактът, че ни напомня едно много важно качество на успешния човек и то е, че той не си търси повод, за да се откаже от това, с което се е захванал, а напротив. Във всеки провал намира нещо, от което да се поучи и стимул да продължи в нова, по-добра посока. И така, ето и втора част на статията, на която попаднахме в kadebg.com…
„ПРЕДПРИЕМАЧ ПО ДУША
Втората категория бизнесмени са предприемачите по душа. Хора, на които усетът към бизнеса – всеки бизнес – им е вроден. Този тип обикновено бързо се научават да „разчитат” хората като типажи, бързо хващат тънкостите на занаята, и мозъците им бързо щракат в сметките.
Родените бизнесмени се интересуват главно как бизнесът да им носи пари. Те се стараят той да върви добре, но не от любов или уважение към конкретния занаят, а от чисто финансови подбуди - повече доволни клиенти, повече пари.
За разлика от първия тип собственици, предприемачите по душа не биха рискували да приберат по-малко печалба, за да угодят на клиента.
Докато хората, които са емоционално свързани със своя малък бизнес, се чувстват емоционално задължени и към клиентите си. Например, Алекс е запален по рока от малък, свири на китара, и като ученик е спестявал джобните си за първия си Fender на старо. След време отваря музикален магазин. Ако при него дойде някое хлапе, което иска да си вземе китара, Алекс вероятно ще му направи някакъв компромис - ще му отбие от цената, ще му я даде на изплащане, или ще му позволи да си „заработи” китарата като му помага лятото в магазина. Докато, ако Алекс беше от другия тип бизнесмени – предприемач по душа – вероятно не би се съгласил на такива компромиси.
Сблъсъкът между двата типа предприемачи често е изобразяван в литературата и киното. В „Гроздовете на гнева” Стайнбек описва отношението на дребните фермери към земята – коренно различно от това на бизнесмените, които я изкупуват. В киното пък често разиграван сценарий е как собственик на традиционен семеен бизнес – винарна, магазин за цветя, малък градски вестник – получава апетитна оферта за продажба от друг бизнесмен. Но отказва, защото не желае да продаде бизнеса на някой, който няма сърце за занаята.
БИЗНЕС ИДЕИ
За предприемачите с вроден талант, бизнесът не е крайна цел сам по себе си, а е просто средство за изкарване на пари. Те не са емоционално обвързани с него, така че ако бизнесът с вино се провали, те минават към продаване на конфекция, ако и това се провали, те имат готова следваща идея – търговия с охлюви, ако и това се провали… и така нататък. Понеже не са емоционално обвързани с конкретен бизнес, родените бизнесмени са винаги нащрек за нови идеи.
В контраст с това, обикновените хора нямат много идеи. За целия си живот те имат една, две, три, пет… И дори когато се появят, тези идеи често остават на ниво хартия. Причината за това донякъде е във факта, че обикновените хора отделят прекалено много време за обмислянето и планирането на своите бизнес идеи, и не са готови да стартират, докато не се почувстват перфектно подготвени. А същевременно те никога не се чувстват достатъчно подготвени.
В редките случаи, когато някоя от тези идеи премине в етап изпълнение, бизнесът често завършва с провал. Като се има предвид гореизложеното – за емоционалното и инвестиционно обвързване на собственика с бизнеса, липсата на много идеи и страхът от провал – не е чудно, че хората приемат този първи бизнес провал много тежко. Тогава голяма част от тях си казват „това просто не е за мен” и рядко имат смелостта за втори опит”.
Следва продължение…
