Едни от най-честите поуки и уроци в живота, които могат да ни научат как по-умно да постъпваме, идват от миналото, през настоящето и се проявяват в бъдещето…
Притча за миналото, настоящето и бъдещето
Завързал се спор между трима мъдреци… Кое е най-важно за човека – неговото минало, настояще или бъдеще.
– Миналото ни прави това, което сме, казал единият.
— Ето, аз умея това, което съм научил в миналото. Вярвам в себе си, защото съм се справял с делата, които съм вършил. Чувствам се добре с хората, с които преди ми е било добре, или поне с хора, които приличат на тях . Миналото ме е научило дори на това, че сега, когато виждам вашите усмивки, знам, че ще имате възражения, защото не веднъж сме спорили и аз съм наясно, че не сте свикнали да се съгласявате с каквото и да е без възражение.
– Невъзможно е да се съглася с теб, казал другият
– Ако беше прав, човекът щеше да е обречен като окован паяк ден след ден в паяжината на своите навици. Бъдещето е това, което прави човека. Моята представа за това, какъв искам да бъда след две години е по-реална от спомените ми какъв съм бил преди две години, защото действията ми сега зависят не от това какъв съм бил, а какъв искам да стана. Харесват ми хората, които не приличат на тези, които съм познавал по-рано. А разговорът с вас ми е интересен, защото очаквам увлекателна битка и неочаквани обрати на мисълта.
– Вие съвсем забравихте, че миналото и бъдещето съществуват само в нашите мисли – намесил се третият.
– Миналото вече го няма. Бъдещето още не съществува. И въпреки това дали си спомняте за миналото или мечтаете за бъдещето, действате сега. Единствено в настоящето можем да променим нещо в живота си – нито миналото, нито бъдещето са ни подвластни. Само в настоящето можем да бъдем щастливи, защото спомените за отминалото щастие ни навяват тъга, а очакването на бъдещо щастие ни кара да живеем в тревожно очакване.
