Какво ви става, бе хора?

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Сама вкъщи

Седя си в едно кафе, пиша и докато пиша слушам… От време на време и чувам!

„Не може!”, „Не е нормално!”, „Писна ми!”, „Е, Бог така е решил!”, „Не издържам повече!”, „Нямам…”, „Ще се махна!”, „Само някой да ми каже, да ме повика и ще се махна. Хващам си чантата и се махам”….

А защо някой трябва да казва? Защо някой трябва да те издърпа? И което е най-тъжно – защо не чух тези неща само от един човек, а ги чух от няколко. Няколко, които се изредиха да си пият кафето, да си ядат тортичката и да си чоплят душевните проблеми на масата зад мен.

Какво ви става, бе хора? Какво ни става на всички? Навсякъде виждам смазани физиономии, а единствените, които ми се усмихват са лудите! Те ли наистина са най-щастливите? Те? За които се предполага, че са стъпкани най-жестоко от съдбата.

Вярно, трудни времена настанаха. Но кога ли не са били?

Вярно, и на мен градският транспорт ми скапа настроението, изгуби времето и „провали” деня. Но „той” е просто един градски транспорт и няма тази власт да провали нещо мое. Тази власт си е само моя и аз избирам да НЕ я упражнявам. Смешно е, жалко е да я упражнявам заради нещо толкова беззначително.

Избирам просто да се усмихна и просто да се опитам да оползотворя остатъка от деня, вечерта, нощта… Защото, хора, всичко, което имаме е този миг!

И най-доброто, което можем да направим, е да се възползваме на макс от него. Да му се насладим, да извлечем нещо ново и позитивно от него, без да дълбаем в миналото…

Защото дори най-малката крачка напред е крачка НАПРЕД! И трябва да я направим СЕГА. Ако ще и да е  просто с една усмивка.

Защото, ако тези на масата зад мен вместо да се жалват от злочестата си съдба, се бяха насладили на удоволствието от срещата си, нямаше да излязат намръщени и разтревожени от кафето…

Щяха да са усмихнати, щяха да са направили крачка напред. Мъката им нямаше да бъде изказана, а споделена… А това e, което сближава. Това е, което лекува.

Другото е боклук, който бълваш върху близките си и въпреки това той пак остава в теб.


 

Коментари към "Какво ви става, бе хора? ":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg