Какво да гледаме: Завръщането

Интернет е в истерия - ще вземе ли ди Каприо така чакания Оскар? 

Всички залагат на това, че именно "Завръщането" на Алехандро Гонзалес Иняриту ще донесе на холивудския любимец бленувания Оскар. Друг е въпросът точно това ли е наистина филмът, за който Лео наистина заслужава престижната награда. 

Филмът - не. Ди Каприо - да. Но не за тази роля, а за всичко, което до момента е правил. "Завръщането" поражда странен контраст в емоциите - в един момент си мислиш, че е страхотен филм, в следващия знаеш, че никога не би го гледал повече от веднъж.

Отправих се към киното в трепетно очакване. Някак въпреки шумотевицата за дългоочакваната поява на Ле на голям екран, успях да се предпазя от четенето на каквато и да било информация. Умишлено исках да го изгледам с отворено съзнание и без предубеждения. И наистина, изгледах трите часа в захлас, но по-скоро потресена и емоционално разтърсена. Първата дума, за която се сещам, е шокиращ. Аз не съм от момичетата, които гледат само романтични комедии, точно обратното. Но "Завръщането" е дива, откровено брутална и на моменти дори потресаваща история за оцеляване и отмъщение, за пътя на човека навътре към себе си в търсене на истината и смисъла на това да продължиш да живееш, когато е много по-лесно да се откажеш. 

Адмирирам "лудостта" на Иняриту, който в търсене на на нови измерения в киното поставя екипа на ръба - всички знаем, че филмът е сниман в реални условия в дивата, ледена природа на Канада и Аржентина. Това, което наистина ще ви остави без дъх в добрия смисъл, е именно изумителната природа, едно ледено могъщество, през което камерата прелита. 

Но с това се изчерпва прехласването. Оттук започва "разбъркването" на впечатленията от филма и в крайна сметка колебанието дали бихме му казали категорично "да" или клоним към "не". Нещата стоят така - "Завръщането" е задължителен за гледане на голям екран, но в никакъв случай не е филм, който ще се гледа втори път.

Леонардо ди Каприо и Том Харди са впечатляващи. Първият в образа на трапера Хю Глас, а вторият като антагониста Джон Фицджералд. След като е нападната от индианци, група от трапери е принудена да бяга. Хаосът на случайната смърт разтърсва още в тази първа сцена. Глас е единственият, който познава дивата природа и може да измъкне оцелелите, но Фицджералд се опълчва срещу решенията му. Това е и първият сблъсък между двамата, който ще прерасне с нещо много жестоко. Нападнат и почти разкъсан от мечка, Глас ще бъде изоставен от групата, само на милостта на младия Бриджър(Уил Поултър) и Фицджералд. В безцеремонния си опит не само да оцелее, но и да си спечели облаги, героят на Харди убива сина на Глас, Хоук, и изоставя самия Глас. 

Ето как започва безмилостната борба на героя със суровата действителност. Физическа борба за оцеляване, вътрешен катарзис и връщане към изначалното, към всичко онова, което се крие в човека. Ди Каприо е блестящ в изразяването на вътрешната борба с човешките емоции - тези, които могат да сломят човека, и онези, които могат да го вдигнат на крака. На пръв поглед класическа история за отмъщение, но всъщност "Завръщането" може да ви накара да се замислите за много повече - за могъществото на природата, за силата на човешкия дух, за вечната борба между разума и емоциите, между правилното и неправилното, за връзката между родител и дете и коя е най-голямата движеща сила за човека - собствената жажда за живот или това да защитиш себе си чрез детето си, за честта и достойнството, и никак не на последно място - за расизма.

И докато ди Каприо е невероятен, истината е, че нямаше да видим пълноценно образа му без блестящата игра на Том Харди, който пресъздава злодея по уникален начин. Наистина си струва да се види тази безмълвна, но жестока война между двамата.

Защо филмът остави противоречиви впечатления? В опита си да създаде шедьовър, Иняриту е попрекалил. Ненужно дългия филм се точи толкова бавно, че на моменти се питаш какво толкова има да се случва. А в същото време темите, които засяга, и използваните за представянето им образни средства, са така банални на зрителя, че така или иначе нищо не те изненадва. Редуващите се сцени на физическите страдания на Глас и съновиденията му са толкова познати на зрителя, че не оставят място за емоционално съпреживяване или въображение в това, което всъщност изпитва героя. Връщането на Глас от света на мъртвите и жаждата за възмездие не са това, което разтърсва. Разтърсва кинематографията. 

В крайна сметка, не, не това е филмът, който трябва да отнесе всички 12 Оскара. Не, това не е най-доброто изпълнение на Лео. Да, Том Харди напълно залсужава да получи статуетка точно за тази своя изява. Да, този филм категорично трябва да се гледа. При това на голям екран. Лентата е в кината от 22 януари и ние ви препоръчваме горещо да си отделите достатъчно време и да отидате да гледате "Завръщането".