Никога няма да забравя първата си голяма любов! Той се казваше Иван и обичаше да цитира една английска песничка за деца: „Доктор Фостър тръгнал за Глостър...“ Същият този Иван години по-късно търсех във всеки свой съученик. Копнеех да го открия в бунтара от съседния чин, които да изгори учителския стол в моя чест. Уви, не го открих! Но намерих Радо и разбрах, че независимо от трудностите на живота, в крайна сметка „Всичко е любов“.
Така израснах аз. С нискобюджетните филми на киноцентър „Бояна“ и спомена от соления вкус на пелетите. Така се научих да обичам, да плача, да бъда черната овца, да създавам и убивам идолите си... И понеже съм сигурна, че вие също сте открили част от себе си в онези понеделници с Канал 1, реших да ви припомня най-великите цитати от най-великите български филми. Не, че сте ги забравяли някога, но пък е готино всеки път, когато ги споменем!
„Оркестър без име“
„Ай, сиктир! Ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели?“
„Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так!“
„Хората си имат договор още от миналата година. Някакви холандци и три мадами за бара. Ню Джърси Систърс от Полша.“
Не можеше да има истинска Нова година без Гого Мамалев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Филип Трифонов и Катето Евро. И колкото сме се хилили докато Гошо оглушаваше кокошките на съседите, толкова и плакахме, когато Велко Кънев почина. Мир на праха му!
„Топло“
„Ей, голям човек е дакела!“ - Култово!
„Момиченце, дай си ми зъбките!“
Не знам дали има друг народ, който да го бива токова в самоиронията! Ето това ми харесваше в нашето кино – внушението, че колкото и кофти да е животът ти, винаги може да стане и по-зле! Както и великата идея на социализма – да се изселят 10 села в един жилищен комплекс само за една петилетка.
„Дами канят“
„Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“
„Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека...“
Ламбо си е Ламбо! Мъжкар от класа! Вие сещате ли се за някой съвременен секс символ от неговия ранг? Набор 90, само не казвайте Джъстин Бийбър, моля ви се!
