Ето и третата част от мъдростите на тибетския учител Атиша. Пожелава ме на всеки от вас да намери поне една, която да докосне сърцето му. Защото те определено си заслужават да бъдат осмислени!
„Най-висшето търпение е смирението"
Да си градивно търпелив означава да си дадеш сметка какво зависи от теб и какво не. Не можеш да решаваш вместо другите, но можеш да им помогнеш със знанията и опита си да вземат решение. Не можеш да определяш стеченията на обстоятелствата, но можеш да ги приемеш и да вземеш решение как да действаш на базата на тях. Не можеш да контролираш всичко, но можеш да контролираш себе си – да се научиш да приемаш фактите, да си дадеш времето и да възпиташ у себе си търпението, с които да изпълниш целта си.
"Най-висшето усилие не е обусловено от резултатите"
Да се бориш за някакви резултати е лесно. И преходно, и нищожно. Да продължаваш да се бориш за мечта, цел, въпреки резултатите, е велико.
"Най-висшата медитация е да оставиш нещата на собствения им ход"
Когато се отпуснеш по течението на живота и се оставиш той да те напътства, ти прегръщаш съдбата си. Не става дума да изпадаш в апатия, а да се отпуснеш. Дръж очите си отворени по време на това пътуване, дръж сетива си готови да приемат всеки негов дар и ще изживееш живота си пълноценно. Защото плановете рядко се случват така, както очакваме. Истинският живот е в това какво правим, докато кроим тези планове.
"Най-висшата мъдрост е да съзираш отвъд видимото"
Малкият Принц го е казал: „Истински се вижда само със сърцето“! Никога не допускайте на „очевидните“ неща да ви заблуждават. Надникнете отвъд фактите, отвъд изводите, констатациите и очакванията. Позволете си да виждате, а не просто да гледате.
