Мъжът трябва да бъде силен, жената – красива! Това е природен закон и едва ли някой ще го оспори. А най-голямата сила на мъжа пред една жена е… неговата слабост! Да, неговата слабост. Но има слабост и слабост…
Има „мъже”, които не са достойни за нищо друго, освен за съжаление. Те не виждат в жената стимул, за да вървят напред, те си търсят оправдание във всичко и във всеки, за да си стоят на едно място. В най-добрия случай. На тях им трябва някоя силна мадама тип „мамичка”, за да ги дундурка и да им бие по един шут отзад от време на време. Току виж вземат да свършат нещо съществено.
Такива „мъже” не виждат по-далеч от носа си. Такива „мъже” са си слаби по дифолт. На такива „мъже” някак си отвътре ти идва да им биеш шута. Завинаги!
Но има и Мъже! Такива, които виждат във всяко предизвикателство възможност. Такива, които падат, стават, отърсват се и продължават. Такива, които дори да имат 5 стотинки в джоба, дори да трябва да изгладуват една бира, ще я изгладуват. С гордо вдигната глава. Без да трепнат.
Такива мъже ще запазят своята сила, самоувереност и самообладание пред всичко и пред всеки… И ще покажат своята човешка уязвимост пред нея – жената, пленила сърцето им.
Когато видиш такъв мъж в момент на слабост? Тогава ти си пленена. Когато усетиш как в миг на безпомощност той те стиска така, сякаш ти си Спасението? Тогава ти си покорена. Когато видиш как грубите му ръце държат с най-голямата нежност на света вашето дете? Тогава ти оставаш негова завинаги…
Защото такъв Мъж си остава силен завинаги! Той е силен дори и в слабостта си. А какъв по-голям комплимент за една жена от това един истински Мъж да разголи душата си пред нея?