Някога нашият прозорец към света нямаше нито екран, нито дори мултимедия. Не се побираше в джоба на дънките ни, нямаше и зарядно... Той се простираше върху всичките полици в детската ни, покрити с лепенки от дъвки „Турбо“. Беше тежък и мразехме, когато мама ни караше да го почистваме от прах. Но за сметка на това имаше незабравими рисувани корици, които помним до най-малкия детайл. Имаше куп завладяващи истории, които ни научиха да мечтаем, мислим, обичаме... Да, някога нашият прозорец към света бяха великите детски книжки, които и до днес пазим дълбоко в сърцата си. Нека си ги припомним.
Продължението на списъка очакваме от вас.