Бъркане в носа, когато сме сами, смешни физиономии срещу огледалото и пеене в банята, сладолед или къси ръкави през зимата... Всеки от нас е правил нещо подобно, нали? Но най-общо казано, малко да кривнем от общоприетото схващане за нормалното и можем да бъдем определени като особняци.
Но всъщност тези странности са си много по-нормални, отколкото смятаме. Защото съществуват два типа човешко поведение. И условно те могат да се разделят на „социално” и „ индивидуално”.
Първият вариант включва всичко, което вършим и казваме, за да бъдем приети в кръга от приятели, познати и колеги, докато вторият показва онова, което сме без натиска на обществото. С други думи, това е естественото ни поведение, в което не се стараем да бъдем любезни, да впечатлим някого, да не нараним останалите.
Дипломацията е нещо, което се налага да владеем, за да бъдем добре приети в различните среди от обкръжението ни и да паснем в нормите поставени от тях. Трябва да умеем да говорим добре, да се държим добре, при това в различните социални групи категорията „добре” има и различен смисъл. Вие сте различен човек пред роднините, приятелите, гаджето си, колегите си. Трябва да умеете да контролирате емоциите си, за да не бъдете определени като „неуравновесени”, „избухливи” или просто „луди”.
Това никак не е лесна задача. Всеки от нас се чувства по малко уморен не само от комуникацията с непознати и колеги в работата си, но дори и от общуването с най-близките. Затова и самотата е естествено човешко състояние, от което имаме нужда понякога за да бъдем просто себе си. За да си пуснем силна музика и да танцуваме в хола, да се гримираме и облечем както си поискаме, без да ни гледат и да ни сочат с пръст на улицата. Повечето от вас не биха изпели любимото си парче, подскачайки в колата на път за работа, ако има други участници в трафика, които ще ви видят. Но моментално ще се превърнете в музикален идол, ако сте сами на светофара.
Няма на света човек, който да е 100% себе си сред останалите. Поведението ни в обществото е повлияно от общоприети ограничения и сме принудени да се преструваме на различни типажи за да се самозащитим от чуждите упреци и неодобрение.
Но какво да кажем за ексцентриците? Някои от тях са гениите на социума. Те не приемат ограниченията, които им се налагат и се затварят в собствения си свят заедно с високия си коефициент на интелигентност, където се обричат на самота.
Но не всички са гении. Различното от „нормално” поведение може да се обясни с психически разстройства или просто с психологични проблеми като страх от обвързване, нерешителност, липса на мотивация, уязвимост и други. Не винаги човек може да избира какъв да бъде и как да се държи. Всъщност в повечето случаи, не можем да решаваме сами какви хора да бъдем. Реакциите и характерът ни се формира още в детството, независимо от нас.
Но, както е казано, човек се учи докато е жив. Затова запазете индивидуалността си, но овладейте и социалната дипломация!
