Протестиращите от няколко дни заявяват, че са красиви и умни. Гледам снимки, наистина хващат окото. Туитовете, лозунгите и хаштаговете показват, че са и креативни, признавам, ако имах рекламна агенция на мига щях да наема автора на ДАНСуитми и „Мразя ви безплатно”. Представители на управляващите, пък игнорираха талантите и красотата, казвайки, че това са просто интернет лумпени. Почти съм сигурна, че авторът на този бисер не умее да работи с компютър или има трима приятели във Фейсбук, защото в подобна обида се крие някаква болка, спотайва се някакъв IT недъг. Но от друга страна, понеже и аз съм красива и умна, този диалог ме накара сериозно да се замисля, защото ми мирише на някаква нередност. Ами ако протестиращите не бяха красиви, ами ако не бяха умни? Тогава какво? Сетих за думите на един мой преподавател, който е безспорно умен, макар и поради напредналата си възраст да не е много красив. Та професор Фотев казва, че драмата ни като нация се заключава в плебейския ни манталитет. „Плебеят обича да смачква, той се наслаждава, когато е погазено достойнството на някой друг. Има три важни неща, в които трябва освобождаване от плебейския манталитет: да си чувствителен, когато е наранено достойнството на друг човек; да си чувствителен, когато е засегната неговата свобода и да си чувствителен, когато някой не е равен пред закона. ” И като се сетих за това не можах да не стигна до извода, извинявайте, че проблемът ни продължава да е в плебейския ни манталитет. Какво значение има дали протестират красивите и умни хора? Нима грозните и глупави хора са по- малко в правото си да протестират, да имат искания към управляващите, да недоволстват или недоволството им да бъде чуто, за да оправдаваме правото си да изискваме с подобни аргументи?
От друга страна, непрестанно се питам „И после кво?”. (Знам, кой не скача е червен, но съм сигурна, че макар с този текст никак да не скачам това няма да накара репресирания от тоталитарната власт мой дядо да се обърне в гроба. ) И на въпроса няма отговор, отговорът е, че „тия гадни комунисти не трябва да останат”. Преди време написах, типично по български, текст, в който твърдях, че сме идиоти. Основният ми аргумент беше, че ни управляват емоциите, не разума, че сме още във владението на някакви малоумни войни с корен в миналото, които ни батисват не само настоящето, но и бъдещето. И ето и сега не мислим кой и как ще управлява нашите пари, а се занимаваме с това е по- красив, кой е по- червен, кой е повече в правото си. Ами ако не бяхме идиоти, ако не бяхме плебеи, вероятно вместо да се състезаваме по хубост щяхме да мислим що ще чиним зимъска и щяхме по- малко остроумно, но по- умно да си подбираме аргументите и исканията си. Защото сега исканията какви са? Искаме друг да е идиот, не ние, докато управляващите смачкват нашето достойнство ние да смачкаме тяхното повече и да се надпреварваме кой ще е причинил повече болка на другия. В същото време аплодираме президента, който очевидно също е много красив, но и очевидно е плебей, защото в скандала Пеевски наруши един от трите изброени по- горе фундамента на това да не си плебей, а именно да настояваш да сме равни през закона. Той не се посвени да заяви, че ако знаел, че закона бил правен точно за Пеевски щял да наложи вето и това изказване, за мое огромно съжаление, не смущава никого. Явно никой не иска президента да настоява закона да гарантира избора на качествени хора за важни държавни постове и равенство пред него, а всички са доволни, че както едни са готови да прокарат закон заради свой човек, друг е готов да спре този закон единствено, заради този човек.
Но това са дребни подробности от пейзажа, а пейзажа е красив. Красиви хора протестират и се забавляват, тях също ги забавляват, фокусник от Варна обещал на протеста в неделя ритуално да си махне главата, за да завърши картината на всички забавления с карти и зайчета, които е предложил на протестиращите през предходните дни. Прав е Мариос Варгас Льоса, за когото вече са чували всички, понеже беше в България, прав е, че живеем в цивилизация на зрелището. В тази цивилизация има значение само забавлението, само зрелището, защото плъзгайки се по повърхността на нещата можем да се чувстваме добре поне за момента, а този момент можем да го удължим поне докато ни държат краката. Ако се замислим, обаче няма да е толкова приятно, нашето красиво заедно няма да ни прави толкова щастливи, защото ще се сетим за Кимон Георгиев и преврата от 19-ти май 1934-та, когато красивите хора също са стигнали до извода, че всички освен царя са маскари и е най- добре изобщо да нямаме партии и парламент. Ако се замислим няма да си кажем, че Герб са по- малкото зло, защото ще искаме не нещо по- малко зло, а нещо наистина добро.
И не, не съм червена, не ме разсмивайте, просто съм отчаяна. Културата, разума и стремежите ни са откровено повърхностни. Вярно, чувството в такива моменти е много приятно, аз също обичам повърхностно да си махна главата и дори да не мисля дали ще ме боли на другия ден. Обаче другият ден винаги идва и независимо дали съм умна и красива, главата ме боли ужасно и ако на трезво не съм предвидила достатъчно айрян и Алка зелцер неизбежно изпадам в положение „Пцуем те животе” и се натрапва извода, че моята красота няма никакво отношение към пораженията, които алкохола може да ми нанесе. Та подкрепям и съм напълно съгласна, правителството не се държи умно, постъпките му не изглеждат красиво изобщо, тези хора не са достойни да ни управляват. Но искрено и от цялото си сърце се надявам да сме наистина способни да изберем нещо по- добро, защото, нали се сещате, и това си го избрахме ние и то преди няма и месец. И макар да не съм сигурна дали не съм атеист, се моля креативността на протестиращите, умността им да доведе до нещо повече от красиви слогани и умни хаштагове, защото иначе зимъска ще гледаме красивите си разплакани очи в огледалото, докато стомасите ни бясно къркорят, а от екрана се цъкли поредният идиот, които ние сами сме си избрали.
Автор: Бояна Ламбер
Източник: boyanalambert.blogspot.de
*Текстът се публикува със съгласието на автора.
