Без съмнение да си малко егоист е полезно! Само че има хора, които доста се вживяват в тази роля. А, някои от тях го правят несъзнателно. Бият се в гърдите колко са добронамерени и щедри, а в същото време действията им говорят точно обратното. Затова, вижте какво показва, че егоизмът е второто ви Аз.
Не чувате това, коeто другите мислят и искат
И няма значение дали умишлено пренебрегвате мнението на околните или искрено вярвате, че вашето е по-правилно! Типично за егоистите е да слушат, но не и да чуват.
Създавате правила, които сами не спазвате
Половинката ви не може да излиза с приятели, но пък вие го правите редовно. Колегите ви трябва да свършват задълженията си навреме, но за вас няма проблем да позакъснеете малко! Егоистът се изживява като свръх специална личност, за която правилата не важат.
Критикуват ви само хора, които нищо не разбират
Или поне вие вярвате в това. Който и да си позволи да ви критикува или упрекне за нещо, веднага намирате оправдание, че го прави, просто защото не е в час с нещата. Няма вашия светоглед, разчупено мислене и усет. Дори за миг не допускате, че може би е прав.
Не поемате отговорност
Винаги някой друг ви е виновен! Нещо не се е случило, защото лицето Х е направило или ненаправило нещо си. Оттам пък лицето У пропуснало малък детайл, което всъщност оказало фатално въздействие върху ситуацията. А вашите грешки?! Е, те са крайно незначителни…
Не проявявате загриженост
Типичните егоисти по принцип смятат, че щом някой говори за проблемите си, значи е мрънкало. И това мрънкало вместо да се оплаква, трябва да се вземе в ръце и да си оправи нещата. А пък и без това то само си е виновно, какво надува на другите хора главите?! Егоистите не разбират, че потребността от съпричастност и загриженост е присъща на всяко нормално човешко същество. И ако питате тях, те никога не се оплакват! Те водят поучителни речи, в които ясно описват как грешките на другите са ги довели до дадено положение.
