Много пъти сме го казвали, но пак ще го кажем. Щастието не е нещо, което ни чака някъде в бъдещето. То е избор, който правим всеки ден. И за да се научи човек да го прави машинално, може да следва някои семпли стъпки...
Те понякога изискват сериозна вътрешна борба, но щастието и осмисления живот си струват тази борба. Не мислите ли? Ето едни от най-важните от тях...
Усмихвай се! Ама много.
Когато нещо хубаво се е случило в живота ти, бъди благодарен и се усмихни. Когато нещо лошо се е случило, знай, че всичко има и хубава страна. Дори да не я виждаш сега, тя ще се появи. Затова, просто се усмихни. Щастието започва с усмивката и то не е в миналото, нито в бъдещето. То е сега. И помни – в живота трябва да споделяш своето щастие с другите!
Не си прави изводи за целия си живот от един лош ден!
Никога, никога не си позволявай да се отчайваш и да се отказваш. Провалът днес е успех утре, не забравяй това. Не забравяй и че най-успелите хора са се провалили безброй много пъти.
Игнорирай негативните мисли!
Винаги, винаги се стреми да обръщаш внимание на положителната страна на нещата. Помни, че негативното отношение е като спукана гума – няма как да стигнеш далеч с него!
Обичай решенията, които взимаш!
Осмели се да вземеш твоето решение и го цени. Дори да се окаже грешно, ти ще научиш един от най-ценните уроци в живота си.
Бъди себе си!
Едно от най-ценните права, които имаме като хора и като личности, е да бъдем каквото си поискаме. Тогава защо просто да не бъдем себе си? Това е пътят към личното ни щастие, а личното ни щастие е пътят към това да направим другите щастливи.
Бъди в настоящето!
Разбери, че миналото няма власт над настоящето ти, освен ако ти самият не му я дадеш. Затова спри да се взираш в това, което си загубил и започни да обръщаш внимание на това, което си спечелил. И помни, че щастието не е нещо, което трябва да се случи в бъдещето. Щастието е нещо, което да започнеш да развиваш в настоящето.
Цени себе си!
Ако ти не цениш себе си, никой друг няма да те цени. Ако щастието и самооценката ти се определят от действията на някой друг, то ти имаш много голям проблем. Никога не забравяй, че когато даваш себе си, а отсрещната страна не го оценява, то ти даваш частица от себе си, която никога няма да ти се върне. Ако нещо те съсипва, имаш ли друг избор, освен да да се откажеш от него и да разцъфтиш в собственото си себеуважение?
