Чаят е втората най-консумирана напитка в света. Разбира се – след водата.
Запознати сме, че истинските чайове се добиват от листата на растението Camellia sinensis (чаен храст), които са подложени на минимално окисляване по време на обработката им.
Произходът на зеления чай идва от Китай, но се свързва и с много други азиатски държави, като Япония и Южна Корея. А в последните години става все по-популярен в Западна Европа и Северна Америка.
Знаем още, че чаша зелен чай съдържа 35 милиграма кофеин спрямо 45 милиграма, които има в чаша черен чай, чаша нескафе - 66 милиграма, а чаша еспресо – 110 милиграма.
Полезното действие на този чай се усеща още с повишаването на тонуса, ободряването, което ни дава.
Има необходимите качества, които прочистват кръвта от холестерола.
Освен това спомага за отделянето на натрупаните вредни вещества в резултат на тютюнопушенето.
Зеленият чай влияе за изграждането на мускулите и възвръщането на апетита, но добре трябва да се знае, че неговият прием не бива да се счита за заместител на здравословното хранене и физическите упражнения.
Зеленият чай съдържа цинк, което го прави подходящ за консумация и от бременни жени.
Принцип на приготвяне
Ако температурата на водата е твърде гореща, чаят ще горчи, а и губим неговата ароматност. И обратно, ако пък водата не е достатъчно топла, няма да извлечем неговия вкус и аромат.
Вода между 60 и 90 °C – тази, най-общо, е подходящата температура на водата за запарване на зелените чайове. Има значение и реколтата, и класът на чая.
Например ранният пролетен чай се запарва на по-ниска температура.
Един от най-високите класове чай – Гьокуро, най-добре се запарва на 50-60 °C.
Кукича обичайно се приготвя на 70-75 °C, а ако е препечен и на по-висока темпратура.
Пролетната (японска) сенча се нуждае от 70-80 °C.
Летните Банча и Генмайча пък са готови с кратка запарка на по-висока темпратура – 80-90 °C.
Чаша зелен чай?
