Щастието се измерва с един… кренвирш

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Сама вкъщи

Да зададеш на 60-годишен човек с две излежани пръсъди за убийство въпроса: „Ти късметлия ли си?”, а той да ти отговори: „Ами, още не!”… Ето на това му се казва безнадежден оптимист. А да видиш как за едно 4-годишно дете щастието се измерва с един… кренвирш? Ето това няма начин да не те накара да си спомниш, че всъщност нямаш право да не си щастлив!

Нямаш, защото повод за щастие винаги има. Има го и в най-трудните моменти, има го, когато си на дъното… И ето че понякога то, щастието, се измерва просто с един кренвирш или с едно нищо и никакво „още”.

На тази картинка ме направи свидетел Карбовски. Сигурно и вие сте я видели. И, не, няма да се занимавам с неговия брутален похват и с неговата страст да изкарва черното, още по-черно и - да, да се подиграва с хората. Защото да снимаш как 4-годишно, измършавяло от глад, дете ръфа кренвирш, с огромна усмивка е… гадно. И тъжно. И… действа. В крайна сметка - действа.

Защото аз поне се замислих… Но защо трябва да ти „ударят шамар", за да се замислиш?

Чувам какви ли не оплаквания, аз се оплаквам за какво ли не… Изобщо, на нас, хората, ни е присъщо да сме егоцентрици. На кои повече, на кои по-малко. И ако за българина е нормално да гледа в чинията на другия, когато тя е по-пълна, също толкова нормално е и да си чопли проблемите, без да поглежда встрани. А светът не се върти около нас. И щастието може и да е вътре в нас, но не се намира с чоплене… То се осъзнава.

То просто си стои в нас. Там е, когато нямаш какво да ядеш, там е и когато си на 60 и целият ти живот е бил скапан. То е просто въпрос на гледна точка.

Нима обаче трябва да чакаме липсата на избор, за да изберем да сме щастливи? Както е с това дете?! То няма избор, то просто не е опитвало друго щастие, освен това, скрито в един… кренвирш.

Не мисля. Не трябва да си го позволяваме. Нямаме право да си го позволяваме. Най-малкото пред себе си… Щастието е дар. То трябва да се осъзнава всеки ден. И да се раздава - на нас самите и на другите. В крайна сметка дори и под формата на кренвирши. Но, както каза Карбовски - кренвирши има, нека раздаваме  мечти. 

И ако един 60-годишен „нещастник” и едно 4-годишно дете на проститутка, което няма дом, не знае и дали утре ще яде, могат да го направят, значи всеки може!

Наречете го жалък бедняшки хедонизъм. Но по-добре така, отколкото само „бедняшки”.


 

Коментари към "Щастието се измерва с един… кренвирш":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg