Необятен остава светът на фентъзи стила, който ни дари Тери Пратчет.
Писателят, с уникален изказ и чувство за хумор, обогатило с безценен чар всеки, разтворил страниците на една необятна вселена на фантастичното…
То обаче успява да ни даде много поуки и мъдрост в света, който ни заобикаля!
Из „Света на диска"
Книгите от поредицата са едно брилянтно отражение на света ни и институциите, което с безпощадна сатира оживява в истории от далечни времена до интернет…
В тези книги обаче не струи отчаяние и безплътна критика, когато изникват герои с големи сърца като Сам Ваймс,Тифани Ачинг, Смърт, Капитан Керът, Моист фон Липуиг, Ринсуинд и разбира се, самият лорд Ветинари.
"Трябва да образуваме квадрат — каза капитанът. Всички се опитаха да образуват точка."
"- Сержант Колън дължеше трийсет години щастлив семеен живот на факта, че г-жа Колън работеше по цял ден, а Сержант Колън работеше по цяла нощ. Те си общуваха посредством бележки. Той й приготвяше чая преди да излезе нощем, а тя му оставяше закуската вкусна и топла във фурната утрин. Имаха три големи вече деца и Ваймс предполагаше, че са се родили в резултат на изключително убедително писане."
„Коефициентът на интелигентност на разгневената тълпа е равен на коефициянта на интелигентност на най-тъпия от гъмжилото разделен на броя на участниците.”
" Магьосниците не вярват в боговете, както повечето хора не смятат за необходимо да вярват, да речем, в кухненските маси. Знаят, че ги има, известно им е, че в тяхното съществуване е заложена определена цел, и вероятно биха се съгласили, че имат място в една добре уредена вселена. Просто не виждат смисъл да вярват и да повтарят до втръсване " О, велика масо, без която сме загубени". Впрочем боговете или ги има независимо дали вярваш в тях, или съществуват сами като следствие от вярата в тях. И в двата случая можеш да обърнеш гръб на цялото това суетене и - отново образно казано - да придържаш чинията на коленете си, вместо да зависиш от масата."
" – Лицето му подсказваше, че в предишните си прераждания може да е бил кон, а в сегашното си състояние се е разминал на косъм със същата участ. Хората почти винаги оставаха с убеждението, че ги зяпа със зъбите си."
"— АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО! — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
— И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
— ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ."
"– Настъпи дълго мълчание. После малко по-късо мълчание. После старият шаман каза предпазливо:
— Нали не видя току-що как двама минаха оттук, възседнали метла с главите надолу, като си крещяха и се обиждаха един друг?
Момчето го изгледа спокойно.
— Съвсем не — каза.
Старецът въздъхна с облекчение:
— Слава тебе, господи — каза. — И аз не видях."
