„Беше в края на февруари. Денят беше мрачен, студен, дъждовен, мъглив. От онези дни, в които ти се ще да не излизаш навън, а да си стоиш безпаметно в леглото и да се самосъжаляваш, защото точно днес, освен всичко останало и времето е против теб и живота, който живееш. Безсмислен, празен, не обещаващ нищо цветно, пореден и рутинен.
Така изглеждаше на пръв поглед. Докато...“
Вижте целия материал ТУК!