Историята на един Щастливец

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Препоръчано

Щастливите хора са най-обикновените хора. С една разлика обаче – те просто са избрали да бъдат щастливи. Защото щастието е избор. И историята на Джери, разказана от Франси Балтазар, ни напомня точно за това. За това, че всеки може да е щастлив въпреки всичко. Въпросът е дали ще предпочетем да го направим.

И не, на това не може да му се казва идеализъм, нито примирение… Това е да повярваш, че животът може да ти поднесе прекрасни възможности, да се оглеждаш за тях и да ги сграбчиш…

Ето я и самата история, на която попаднахме в Мрежата.

Джери е от този тип хора, които ще обикнеш веднага. Той работи като мениджър в ресторант и винаги е в добро настроение и е готов да каже нещо позитивно. Когато някой го попита как успява да има такъв характер той отговаря „Толкова добре се чувствам, че по-добре няма на къде”. Той е уникален мениджър и когато сменя работата си по-голямата част от персонала работещ за него го следва винаги от ресторант в ресторант. Причината за това, разбира се е отношението на Джери. Той е човек, който мотивира останалите. Ако някой негов служител има лош ден, Джери е там, да го окуражи и да му покажe позитивната страна на всяка случка.

Гледайки неговия стил, моето любопитство нарастваше и един ден отидох при него и го попитах „Виж, не разбирам – ти не може да си позитивен през цялото време. Как го правиш?”. Джери отговори: „Всяка сутрин като се събудя си казвам: Джери, имаш два избора днес. Може да избереш да си в добро настроение или да избереш да си в лошо настроение. И така избирам да бъда в добро настроение. Всеки път, когато нещо лошо се случи аз имам избор да бъда жертва или да се поуча от случилото се. Аз избирам поуката. Всеки път, когато някой дойде при мен да се оплаква, аз мога да приема оплакванията му или мога да му покажа позитивната страна на живота. И аз избирам второто”.

„Това е така, но определено не е толкова лесно”, отвърнах аз. „Напротив”, отговори Джери, „Животът се състои от избори. Когато изрежеш всички ненужни неща, всяка ситуация е избор. Ти избираш как да реагираш на ситуациите”.

„Ти избираш как хората да влияят на твоето настроение. Ти си този, който избира дали да бъде в добро или лошо настроение. В крайна сметка твой избор е как да живееш своя живот”.

Аз запомних казаното от Джери. Скоро напуснах ресторантьорския бизнес, за да започна свой. Ние загубихме връзка, но аз често се сещах за него, когато правех избор в живота си, вместо само да реагирам на ситуацията. След няколко години научих, че Джери е направил грешка, недопустима за мениджър в ресторант.

Той бе забравил задната врата отворена една сутрин и е участвал в престрелка с трима въоръжени престъпници. Докато се опитвал да отвори сейфа, неговата ръка треперила от нервност и той объркал комбинацията. Крадците се изнервили и го простреляли. За щастие имало линейка близо, която го откарала до болницата. След 18 часа операция и седмици на интензивна грижа, Джери е пуснат за домашно лечение с остатъци от куршуми в тяло си. Аз се срещнах с него шест месеца след инцидента. Когато го попитах как се чувства, той отговори: „Толкова добре се чувствам, че по-добре няма на къде. Искаш ли да видиш белезите?”.

Аз отклоних предложението му, но го попитах какво си е мислел в онзи фатален ден. „Първото нещо, което ми мина през главата беше, че трябваше да заключа вратата”, отговори Джери, „После докато лежах на пода си спомних, че имам два избора: Можех да избера дали да живея или да умра. И аз избрах да живея”.

„Но как не си се изплашил, как не си загубил съзнание?”, го попитах аз. Джери продължи „Парамедиците в линейката бяха страхотни. Те продължаваха да ми говорят, че ще се оправя, и че всичко ще е наред. Но когато ме вкараха в операционната и видях изражението на лицата на докторите и сестрите се уплаших сериозно. Прочетох, че ме имат за мъртвец. И знаех, че трябва да направя нещо”.

„И какво направи?”, попитах аз.

„Ами имаше една едра сестра, която ми задаваше въпроси”, отговори Джери, „Тя ме попита дали съм алергичен към нещо и аз отговорих „ДА!” . Докторите и сестрите спряха за момент и ме погледнаха в очакване. Аз си поех дълбоко въздух и извиках – „Към куршуми!”. През техния смях им казах, че съм избрал да живея и да ме оперират като човек, който ще оживее, а не като мъртвец”.

Джери оцелява благодарение на уменията на докторите, но и също поради невероятното си отношение към живота. От него научих, че всеки ден ние имаме изборът да живеем пълноценно. В крайна сметка нагласата и отношението са всичко”.


 

Коментари към "Историята на един Щастливец ":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg