Виновен до доказване на противното – някога чувствали ли сте се така? Не? Я, помислете пак...
Много често не осъзнаваме, че живеем в един порочен кръг от непрестанно чувство за вина. Говорим обаче за субективната вина, онази, която всъщност е нереална. Няма нищо лошо в това да се чувстваме виновни понякога, дори напротив. Това е начин да си дадем сметка, че в дадена ситуация не сме постъпили правилно. Но!
Представете си, например, че се почувствате виновни, защото не сте угодили на някой приятел. А той ви е приятел! Трябваше да го подкрепите... Замислете се и за всички неща, които ТРЯБВА или НЕ ТРЯБВА да са по определен начин. Не трябва да се завижда, не трябва да се ядосвате, трябва да харесвате всички... Е, да, де, но някак си, тези неща не винаги ви се получават. Следователно ставате лоши и това ви кара да се чувствате виновни, защото не се вписвате в нормите...
Другите хора обаче не харесват такива хора. А вие искате те да ви харесват. И затова почвате да угаждате на другите. Да се стремите да се държите така, както на тях ще им хареса. Несъзнателно.
Спрете да правите това!
Това няма да стане изведнъж, но е важно да се опитате да го направите. Вие никога няма да можете да угодите на другите напълно и да се впишете в техните норми. И това е нормално. Защото сте си отделна личност. Но ако се стараете да го правите, неминуемо ще изпитвате чувство за вина.
В случая е важно да изградите един здравословен егоизъм. Да мислите за себе се и за своите желания. Повярвайте, така ще направите и услуга на другите. Защото чрез честното отношение към себе си, ще имате честно отношение и към тях.
Просто се замислете върху това и ще получите отговор. Ако все пак успеете да оправдаете очакванията на другите към вас, мислите ли, че ще сте щастливи от факта, че сте пренебрегнали собствените си чувства и потребности? Едва ли.
