Защо вали дъжд?
Кое е необходимо на човека, за да живее добре?
Тези и много още въпроси разказва Светът на Софи – своеобразна история на философията, през погледа на едно момиченце – Софи.
Оказва се, че в суетата на ежедневието е достатъчно да поспреш поне за миг и да си зададеш прости въпроси за природата, света, човека…
Ето няколко откъса и мъдрости из чудния свят на книгата.
"Не е ли тъжно, че повечето хора трябва да се разболеят, за да осъзнаят колко е хубав животът?"
"Единственото, което ни е необходимо, за да станем добри философи е способността ни да се учудваме…"
"За много хора светът е толкова непонятен, колкото и умението на фокусника да извади заек от празния си допреди миг цилиндър.
Въпреки, че философските въпроси засягат всички хора, не всички хора стават философи. По различни причини делникът така оплита повечето от тях, че учудването от живота бива изтласкано в някое тъмно кьоше."
"…Нищо не може да възникне от нищо…"
"За децата светът и всичко на него е нещо ново, нещо, предизвикващо учудване. Не всички възрастни обаче мислят така. По правило възрастните смятат света за нещо съвсем нормално."
"За толкова много неща не се бе замисляла преди. Не бе дете, но още не беше и голяма. Софи осъзна, че вече е поела пътя към дълбокото в гъстата козина на заека, изваден от черния цилиндър на вселената."
"…Да изминеш част от пътя не е същото като да се залуташ…"
"Замисляла ли си се някога, че европейската история може да бъде сравнена с човешкия живот? Античността е детството на Европа. После идва дългото Средновековие – това са ученическите години на Европа. А после настъпва Ренесансът. Годините на учените са завършили, младата Европа жадува най-после да се потопи в живота. Можем да определим Ренесанса и като петнадесетия рожден ден на Европа. Средата на юни е, дете мое, "божествено е да си тук". О, колко прекрасен е животът!"
Вижте още:
Велики мисли
Вечни думи от Тери Пратчет
