Много пъти из книгите, във филмите, се засяга темата за човешката корист. Когато хората се поддават на чувства, с които не могат да се похвалят, тровят сами себе си, а и се опитват да навредят на околните.
Често надделяват над прекрасни и чистосърдечни постъпки, когато дадат воля на своята злъчност, липса на съвест и добри ценности.
Ето още една такава история, която доказва силата на Любовта.
Веднаж един момък се изгубил по време на лов в селвата Лакандона в Сините планини Чиапас.
Той обаче бил смел войн и не се уплашил. Пълната месечина го извела на брега на едно езеро.
Голямата Луна се разстлала над тихите езерни води. Лек ветрец задухал в листата и те тайнствено зашепнали. Сребърна пътека от лунни лъчи достигала брега, а по нея заслизала чудно красива девойка.
Кожата й била бяла като снеговете на Андите, косите – пухкави като козината на зимен заек, а погледът – дълбок като мъдростта на Кинич Ахау.
Това била Лунната девойка.
Срещнали се погледите на двамата млади и те се влюбили. Срещнали се устните им и те се обикнали безпаметно. Срещнали се сърцата им и те станали едно.
Всяка нощ, когато месечина залязвала, девойката слизала от нея, за да се срещне със своя любим. Тя била свободна от зори до здрачаване.
Влюбените били толкова щастливи, че дори не забелязали злият дух Каказбал, който им завидял. Нощ след нощ той прекъсвал една по една от лунните нишки, по които идвала девойката.
Ето, че се стъмвало и момичето трябвало да се покачи обратно на Луната. Момъкът стъпил на сребърната пътека, за да я целуне. Точно тогава Каказбал отрязал последната нишка, която ги свързвала със земята.
Като отронени сълзи паднали младите в тъмните бездни, а месечината изгаснала. Но дяволът не победил, макар да се смеел доволно.
Боговете не можели да поправят съвсем стореното, но сътворили много повече.
Те превърнали девойката в Икстал – богиня на любовта, брака и семейството, а момъка в най-ярката звезда – Венера.
Всеки месец Каказбал прекъсва лунните нишки и Луната изгасва.
Но всеки месец отново изгрява в очите на онези, които се обичат.
От тук произлизат и някои поверия на маите, че никой не започва сериозно начинание в безлунното дяволско време на Каказбал.
Такава е приказката за Лунната девойка, а в Синьото езеро блестят лунните стъпки на любовта…
