Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. Когато той нежно галел Цветето, то отвръщало с повече любов, изразена в цвят и аромат.
Но на Вятъра това му се сторило малко и той решил: "Ако дам на Цветето цялата си мощ и сила, тогава то ще ми отвърне с още повече." И духнал Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържало на бурната страст и се разпаднало.
Вятърът се опитал да го вдигне и съживи, но не могъл. Тогава притихнал и зашепнал на Цветето с нежния дъх на любовта, но очите му се затворили.
Закрещял в този момент Вятърът:
- Отдадох ти цялата мощ на своята любов, а ти се разпадна! Очевидно е, че любовта ти към мен нямаше сила, значи, не си ме обичало!
Но Цветето нищо не отговорило. Било мъртво.
Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а нежността и трепетните отношения. По-добре десет пъти да се сдържаш, отколкото един път да се разпаднеш.
Вижте още:
Притча за тайната на вечната любов
Притча за любовта, която никога не се забравя
23:26 | 04-21-15
Източник: BeU.Bg
| Автор: Анни