Много често се сблъскваме с отрицателните коментари, свързани с асистираната репродуктивна технология , като ин витро процедурите, например.
Наскоро попаднах на едно изказване на известното модно (и не само) дуо Стефанио Габана и Доменико Долче, които дадоха интервю за италианското списание „Панорама”. В него те споделят мнението си, че децата, явили се на бял свят чрез изкуствено оплождане, са „синтетични”.
Изразяват мнението си, че този метод е набъркване в „Божийте дела”, че не е нормален ход на нормалните неща, че е против природата и куп „страхотни” доводи. Самите те бяха гей-двойка в продължение на няколко години, което не зная дали е „вървене срещу природата” или просто двоен стандрат на мислене, но това е друга тема, живеем в демократично общество и всеки може да е какъвто си поиска.
Защо те, не само те, но голяма част от обществото, та дори и Българската православна църква, застават зад отрицателната нагласа на едничката възможност на някои хора да имат рожби?!
Уви, аз не мога да си обясня тази им нагласа!
Какво по-радостно, по-смислено, по-магично от това да имаш дете?!
Колко хора поглеждат с молитва към небето, когато разберат, че не могат да почувстват тази радост и емоция. Никой не може и да предположи каква е мъката и страданието при мисълта, че може никога да не чуеш „мамо”, „татко”. По-лесно е да се обединим в отрицателните мнения, отколкото да разберем.
Никой не знае и дано все по-малко хора усещат това чувство.
Но, ако има възможност тази болка да не бъде изтърпяване, защо не, се питам аз?!
Какво значи, че децата „трябва” да са плод само и единствено от естествения начин, по който се „появяват”, по конвенционалния си път ли трябва да „минат” и само тези родители, които „могат”, само те ли заслужават да са щастливи? Нима ин витрото е грешка, ако дарява живот, ако прави двама души щастливи?
По тази логика, нека се обърнем и срещу осиновяването, че то нали и тогава децата не са рождествени и „плод” на осиновителите.
Не проумявам довода, че това е „против природата”. Как така се обръщаме към природата в такива случаи, а иначе я унищожаваме с куп безразсъдни действия, убивайки я.
Как така тази наука „върви срещу Божиите дела”, нима Бог не държи ръката на науката, която ни води напред?
Нима „подема на науката” не е по воля на Бог?!
Нека се замислим дълбоко, преди да анатемосаме нещо, преди да извърнем глави!
Децата са Божи дар, най-хубавия дар!
Вижте още:
Как изглежда дом, в който има деца
А някога детството ни беше такова (Снимки)
