За последен път смъртно наказание е изпълнено в България през месец ноември 1989 година. То окончателно е премахнато от действащия Наказателен кодекс през декември 1998 година.
Смъртното наказание се прилагало, само за особено тежки умишлени престъпления и само ако посочените в чл. 36 цели (в алинея първа на разпоредбата – да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото) не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. Каквито престъпления има и днес, за жалост!
Отскоро се вдига от сън леко задрямалият въпрос за смъртното наказание, разбуждат го след всяка зверска проява на нечовечност и жестокост.
Вдигат се предложения за референдум, подписки и други форми на тъй наречената пряка демокрация за възкресение на смъртното наказание. Аз разбирам това!
Но трябва да се проумее, че всъщност връщането на смъртната присъда като форма за противодействие на престъпните прояви е невъзможна!
Дори и чрез референдум, което е пряк израз на волята на гражданите, смъртното наказание е невъзвратимо.
Защото, за да е валиден той и решението, взето на референдум, да бъде приложено автоматично по силата на чл. 9, ал. 6, (Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание. Народното събрание приема акт, когато това е необходимо за изпълнение на решението.) от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, трябва да бъдат спазени следните две условия:
- Да са гласували поне същия брой гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори, тоест 3 500 585 души;
- Отговорът с 50% + 1 от гласовете да се приеме за легитимен.
Дотук, добре, има разбира се и възможност, при която въпросът да се постави на дневен ред, дори при отсъствие на необходимия минимален брой гласоподаватели за валидност на допитването, но при наличие на минимум 20% избирателна активност в изборния ден и повече от половината да са отговорили с "Да" но тогава НС ще трябва да обсъди въпроса и от него ще зависи удовлетворяването на народното желание.
А май всички знаем как ще завърши това (нека си спомним референдума за АЕЦ Белене).
Но, ако приемем, че се изпълнят първите две предпоставки, и на националния референдум (с въпрос „да бъде ли възстановено смъртното наказание?”), излязат 3 500 585 души и повече от 50% отговорят с „Да” и няма законова пукнатина във вота, то тогава какво става на практика? По закон (Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление), решението би трябвало да произведе автоматично действие в правния живот, без да се налага да бъде гледано от НС, тоест смъртното наказание да бъде „възкресено” .
Но (отново „но”) то ще противоречи на Европейската конвенция за човешките права и по-точно Протокол №13 към нея.
Защо споменавам конвенцията и протокола? Уместен въпрос!
По своята същност конвенцията е вид договор (на латински: conventio – договор, споразумение, спогодба), Република България е страна по този международен договор. (Протокол №13 изисква премахване на смъртното наказание за всички видове престъпления).
Страната ни е ратифицирала по конституционен ред, обнародвала е този вид договор и той е влязъл в сила за нас. А както знаем по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република България (най-висшия нормативен акт) международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната.
Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Тоест, от всичко изложено до тук, следва да се направи изводът: без значение колко валиден е вотът и референдумът по закон (Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление), то той противоречи ли на международен договор (каквато се явява Европейската конвенция за човешките права и Протокол №13 към нея), не ще бъде действителен!
Точно заради тази Конвенция от ЕС, много други актове на ООН, по които сме страна, както и спрямо други международни организации, никога, никога, смъртното наказание не би се „възвърнало”.
Разбира се има и куп други причини, за мен най-важната е тази, че с появата на професия „убиец” (нужна, за да се извършва смъртното наказание), с връщането ни крачка назад в еволюцията на демокрацията и прокламирането и хваленето на такава жестокост, никога не бихме намалили престъпността и жестокостта. Защото убиеца милее за собствения си живот, точно толкова, колкото за живота на жертвата му.
Смятам, че смъртта ще бъде прекалено лесен и бърз изход за един убиец. По-тежко от смъртното наказание се явява доживотния затвор без замяна, защото убива мъчително всяка надежда, всеки лъч светлина и превръща всеки ден в очакване да бъде последен.
За жалост много политици знаят това, знаят за невъзможността смъртното наказание да се възвърне, но въпреки това, гаврейки се с човешката мъка и впрягайки я само и единствено в собствен интерес обещават, според мен, неизпълнимо нещо.
Борят се за електорат по низък и безскрупулен начин.
Жалко!
